зложелателствало си

Речник на българския език

1. зложелателствало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зложелателствало си е производна форма на зложелателствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. зложелателствало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зложелателствало си е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. зложелателствало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

зложелателствало си е производна форма на зложелателствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).