злобяло

Речник на българския език

1. злобяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злобяло е производна форма на злобея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. злобяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

злобяло е производна форма на злобея (мин. деят. св. прич. ср. р.).