злобял

Речник на българския език

1. злобял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

злобял е производна форма на злобея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. злобял — мин. деят. св. прич. м. р.

злобял е производна форма на злобея (мин. деят. св. прич. м. р.).