злобели

Речник на българския език

1. злобели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

злобели е производна форма на злобея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. злобели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

злобели е производна форма на злобея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).