злобеело

Речник на българския език

1. злобеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

злобеело е производна форма на злобея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. злобеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

злобеело е производна форма на злобея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).