злобеел

Речник на българския език

1. злобеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

злобеел е производна форма на злобея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. злобеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

злобеел е производна форма на злобея (мин. деят. несв. прич. м. р.).