златели

Речник на българския език

1. златели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

златели е производна форма на златя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. златели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

златели е производна форма на златя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).