зинвахте

Речник на българския език

1. зинвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

зинвахте е производна форма на зинвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зинвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

зинвахте е производна форма на зинвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).