зинвали

Речник на българския език

1. зинвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зинвали е производна форма на зинвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зинвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

зинвали е производна форма на зинвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. зинвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

зинвали е производна форма на зинвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. зинвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зинвали е производна форма на зинвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).