зинало

Речник на българския език

1. зинало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зинало е производна форма на зина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зинало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зинало е производна форма на зина (мин. деят. св. прич. ср. р.).