зейнете

Речник на българския език

1. зейнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

зейнете е производна форма на зейна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. зейнете — повелително наклонение, мн. ч.

зейнете е производна форма на зейна (повелително наклонение, мн. ч.).