зейнел

Речник на българския език

1. зейнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зейнел е производна форма на зейна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зейнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

зейнел е производна форма на зейна (мин. деят. несв. прич. м. р.).