зейнало

Речник на българския език

1. зейнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зейнало е производна форма на зейна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зейнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зейнало е производна форма на зейна (мин. деят. св. прич. ср. р.).