звънтял си

Речник на българския език

1. звънтял си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

звънтял си е производна форма на звънтя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. звънтял си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

звънтял си е производна форма на звънтя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. звънтял си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

звънтял си е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).