звънтяло е

Речник на българския език

1. звънтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло е е производна форма на звънтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звънтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло е е производна форма на звънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. звънтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло е е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).