звънтяло

Речник на българския език

1. звънтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло е производна форма на звънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звънтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звънтяло е производна форма на звънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. звънтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

звънтяло е производна форма на звънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. звънтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

звънтяло е производна форма на звънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).