звъннело

Речник на българския език

1. звъннело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звъннело е производна форма на звънна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звъннело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

звъннело е производна форма на звънна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).