звъннел

Речник на българския език

1. звъннел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звъннел е производна форма на звънна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звъннел — мин. деят. несв. прич. м. р.

звъннел е производна форма на звънна (мин. деят. несв. прич. м. р.).