звъннал

Речник на българския език

1. звъннал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звъннал е производна форма на звънна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звъннал — мин. деят. св. прич. м. р.

звъннал е производна форма на звънна (мин. деят. св. прич. м. р.).