звънвал

Речник на българския език

1. звънвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънвал е производна форма на звънвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звънвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звънвал е производна форма на звънвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. звънвал — мин. деят. св. прич. м. р.

звънвал е производна форма на звънвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. звънвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

звънвал е производна форма на звънвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).