звучел

Речник на българския език

1. звучел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звучел е производна форма на звуча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звучел — мин. деят. несв. прич. м. р.

звучел е производна форма на звуча (мин. деят. несв. прич. м. р.).