звукоизолирало

Речник на българския език

1. звукоизолирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звукоизолирало е производна форма на звукоизолирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. звукоизолирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

звукоизолирало е производна форма на звукоизолирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. звукоизолирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

звукоизолирало е производна форма на звукоизолирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. звукоизолирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

звукоизолирало е производна форма на звукоизолирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).