звукоизолирал

Речник на българския език

1. звукоизолирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звукоизолирал е производна форма на звукоизолирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. звукоизолирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

звукоизолирал е производна форма на звукоизолирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. звукоизолирал — мин. деят. св. прич. м. р.

звукоизолирал е производна форма на звукоизолирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. звукоизолирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

звукоизолирал е производна форма на звукоизолирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).