заяздил

Речник на българския език

1. заяздил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заяздил е производна форма на заяздя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заяздил — мин. деят. св. прич. м. р.

заяздил е производна форма на заяздя (мин. деят. св. прич. м. р.).