защурял

Речник на българския език

1. защурял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

защурял е производна форма на защурея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. защурял — мин. деят. св. прич. м. р.

защурял е производна форма на защурея (мин. деят. св. прич. м. р.).