защурявало

Речник на българския език

1. защурявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

защурявало е производна форма на защурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. защурявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

защурявало е производна форма на защурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. защурявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

защурявало е производна форма на защурявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. защурявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

защурявало е производна форма на защурявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).