защурявал

Речник на българския език

1. защурявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

защурявал е производна форма на защурявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. защурявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

защурявал е производна форма на защурявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. защурявал — мин. деят. св. прич. м. р.

защурявал е производна форма на защурявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. защурявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

защурявал е производна форма на защурявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).