защуреел

Речник на българския език

1. защуреел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

защуреел е производна форма на защурея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. защуреел — мин. деят. несв. прич. м. р.

защуреел е производна форма на защурея (мин. деят. несв. прич. м. р.).