защурало

Речник на българския език

1. защурало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

защурало е производна форма на защурам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. защурало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

защурало е производна форма на защурам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. защурало — мин. деят. св. прич. ср. р.

защурало е производна форма на защурам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. защурало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

защурало е производна форма на защурам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).