защура

Речник на българския език

1. защура — сег. вр., 3 л., ед. ч.

защура е производна форма на защурам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. защура — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

защура е производна форма на защурам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. защура — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

защура е производна форма на защурам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).