зашуртявал

Речник на българския език

1. зашуртявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашуртявал е производна форма на зашуртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашуртявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашуртявал е производна форма на зашуртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зашуртявал — мин. деят. св. прич. м. р.

зашуртявал е производна форма на зашуртявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зашуртявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зашуртявал е производна форма на зашуртявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).