зашурти

Речник на българския език

1. зашурти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

зашурти е производна форма на зашуртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. зашурти — повелително наклонение, ед. ч.

зашурти е производна форма на зашуртя (повелително наклонение, ед. ч.).