зашуртели

Речник на българския език

1. зашуртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зашуртели е производна форма на зашуртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зашуртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

зашуртели е производна форма на зашуртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. зашуртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

зашуртели е производна форма на зашуртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. зашуртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зашуртели е производна форма на зашуртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).