зашумяло е

Речник на българския език

1. зашумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е е производна форма на зашумям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зашумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е е производна форма на зашумям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зашумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е е производна форма на зашумям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. зашумяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е е производна форма на зашумя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. зашумяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е е производна форма на зашумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. зашумяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумяло е е производна форма на зашумя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).