зашумявало

Речник на българския език

1. зашумявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумявало е производна форма на зашумявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зашумявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашумявало е производна форма на зашумявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зашумявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зашумявало е производна форма на зашумявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зашумявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зашумявало е производна форма на зашумявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).