зашумолил

Речник на българския език

1. зашумолил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашумолил е производна форма на зашумоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашумолил — мин. деят. св. прич. м. р.

зашумолил е производна форма на зашумоля (мин. деят. св. прич. м. р.).