зашляпал

Речник на българския език

1. зашляпал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашляпал е производна форма на зашляпам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашляпал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашляпал е производна форма на зашляпам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. зашляпал — мин. деят. св. прич. м. р.

зашляпал е производна форма на зашляпам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. зашляпал — мин. деят. несв. прич. м. р.

зашляпал е производна форма на зашляпам (мин. деят. несв. прич. м. р.).