зашлевяла

Речник на българския език

1. зашлевяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашлевяла е производна форма на зашлевям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. зашлевяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашлевяла е производна форма на зашлевям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. зашлевяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

зашлевяла е производна форма на зашлевям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. зашлевяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зашлевяла е производна форма на зашлевям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. зашлевяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

зашлевяла е производна форма на зашлевя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. зашлевяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

зашлевяла е производна форма на зашлевя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).