зашлевило

Речник на българския език

1. зашлевило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашлевило е производна форма на зашлевя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зашлевило — мин. деят. св. прич. ср. р.

зашлевило е производна форма на зашлевя (мин. деят. св. прич. ср. р.).