зашепвало

Речник на българския език

1. зашепвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашепвало е производна форма на зашепвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зашепвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашепвало е производна форма на зашепвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. зашепвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

зашепвало е производна форма на зашепвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. зашепвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зашепвало е производна форма на зашепвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).