зашеметяло

Речник на българския език

1. зашеметяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

зашеметяло е производна форма на зашеметя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. зашеметяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

зашеметяло е производна форма на зашеметя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).