зашеметял

Речник на българския език

1. зашеметял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашеметял е производна форма на зашеметя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашеметял — мин. деят. несв. прич. м. р.

зашеметял е производна форма на зашеметя (мин. деят. несв. прич. м. р.).