зашеметявал съм

Речник на българския език

1. зашеметявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зашеметявал съм е производна форма на зашеметявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. зашеметявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зашеметявал съм е производна форма на зашеметявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. зашеметявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зашеметявал съм е производна форма на зашеметявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).