зашеметил съм

Речник на българския език

1. зашеметил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зашеметил съм е производна форма на зашеметя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. зашеметил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зашеметил съм е производна форма на зашеметя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).