зашеметил си

Речник на българския език

1. зашеметил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зашеметил си е производна форма на зашеметя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. зашеметил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

зашеметил си е производна форма на зашеметя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).