зашеметил е

Речник на българския език

1. зашеметил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашеметил е е производна форма на зашеметя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашеметил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашеметил е е производна форма на зашеметя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).