зашеметели

Речник на българския език

1. зашеметели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

зашеметели е производна форма на зашеметя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. зашеметели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

зашеметели е производна форма на зашеметя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).