зашарил

Речник на българския език

1. зашарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

зашарил е производна форма на зашаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. зашарил — мин. деят. св. прич. м. р.

зашарил е производна форма на зашаря (мин. деят. св. прич. м. р.).