зашари

Речник на българския език

1. зашари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

зашари е производна форма на зашаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. зашари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

зашари е производна форма на зашаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. зашари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

зашари е производна форма на зашаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. зашари — повелително наклонение, ед. ч.

зашари е производна форма на зашаря (повелително наклонение, ед. ч.).