зачупя се съм

Речник на българския език

1. зачупя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. зачупя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. зачупя се съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

4. зачупя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

5. зачупя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

6. зачупя се съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

7. зачупя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

8. зачупя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

9. зачупя се съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

зачупя се съм е производна форма на зачупя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).